Част 1

Това е Георги - обикновен човек живеещ в Чолаковци, на 38 години биологична възраст и видима такава над 50 г., като голяма част от наборите му родени точно в началото на прехода. Като ученик дошъл във Велико Търново от Павликени, защото му станало тясно там и единственото, което спечелил от това било да има хронична кашлица. Като всеки класически българин с времето придобил афинитет към биричката и скарата. Запазил тази "добродетел" и и до ден днешен и сега още най-много обича да пийва биричка, когато не е на работа като разнос за "Гладно" със своя чипосан Голф 4 1.9 TDI от 2004 г. Бирата му носи така необходимата утеха след поредния тежък ден на пътя. Път, изпълнен с дупки, липсваща маркировка, недостиг на паркоместа и мижав бакшиш.

Въпреки че изповядваше чинно голяма част от вероюто на своя идол - Роки Брейкденсъра, така и не му се получаваше с жените. Той дори не беше толкова претенциозен, не търсеше жена като поп-фолк певицата Преслава преди операциите а.к.а. "п###а за три х#я", но дори и ниските му стандарти, за това какво представлява модерната жена, не му помагаха.

Doom scroll-вайки в социалната мрежа на пенсионерите - Facebook - той видя, че в местния завод за дървообработка Кронопшан ще има ден на отворените врати. Очите му светнаха като коледни лампички. Това означаваше само едно нещо - безплатни кебапчета и бира. Беше чувал, че имало музика и детски игри по тези мероприятия и това го дразнеше, но нищо не можеше да го разклати, щом има бира на корем.

Дойде съдбовният ден. Като човек, нуждаещ се от шофьорска книжка за работа, той отиде до завода пеша. Беше се подготвил добре и не беше консумирал храна и течности над 24 часа, за да се възползва максимално.

Това, което не знаеше е, че нямаше нито скари, нито бира, а само сладки неща и някакъв странен гурме кетъринг. Разочарованието го посече. Той седна на една пейка, извади си скатанато двулитрово Пишманско от чантата и започна да пие от мъка.

Гаврътна я за няма и 30 минути и задряма. В това време го полази една ларва на дървояд, спасила се от сушилнята на Кронопшан. Това, което не знаеше е, че дървоядът беше радиоактивен и се беше хранил с ГМО стърготини от завода.

В момента, в който дървоядът забил челюсти в сбръчкания врат на Гошо, през вените му вместо кръв потече гъста смес от смола, бирена пяна и формалдехид. Гошо усети внезапен прилив на сила. Той се събуди рязко, отвърна му с един страшен шамар и направи дървояда на пихтия. След това, дрямката му продължи до късни доби – накрая се наложи аниматорите от Парти Агенция „Фелисидад“ да го изнесат като част от декора си.

Минаха два, минаха три дни от този безпаметен ден, но Георги все още не се чувстваше добре. Той си каза: "Надишал съм се с лепило за дърво и то е направило химично съединение с бирата, затова имам такъв махмурлук."

През следващите дни Георги намали кебапчетата, но не и бирата, и често посещаваше Икеа в мола, защото ароматът на прясно изсушено ПДЧ го привличаше - направо му действаше като мезе за бирата. Бира със стърготини...

Следва продължение...